Геоложка история
Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а в последствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. От тогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария. Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях — възвишението Ридо — днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава — един от предпланинските склонове на Рила. Този, гол сега, връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си.
Релеф
Самоковската котловина е разположена между няколко планини - Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора - на 950 метра над морското равнище.
В сърцевината й се плискат кристалните води на Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна. Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 квадратни километра. Планините благоприятстват развитието на горското стопанство, туризма и животновъдството.Климат
Климатът в Югозападния Регион, в който попада и община Самоков, е разнообразен. Това е така, защото върху него оказват влияние Средиземноморските въздушни течения, надморското равнище. Зимите са много по-меки, отколкото зимите в северните региони на България. Обикновено летните температури са умерени, но могат да достигнат и крайната стойност от 39ºС. Есента е мека и приятна в региона. Многоцветните гори през есента прибавят неповторимост към живописния пейзаж. Като общо правило есенните превалявания са по-чести отколкото през пролетта. Май, октомври и ноември са с най-много превалявания.
Водни ресурси
са относително големи. Тук протича най-дългата река в България – р. Искър. В началото си, има два основни ръкава – Черни и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци — Палакария и Шипочаница. Най- многобройни са ледниковите езера в Рила и Пирин, а най-красиви си остават Седемте рилски езера. 
Ценно природно богатство са минералните води в община Самоков, които са известни със своите лечебни свойства – Белчин бани, Сапарева баня – най-горещия минерален извор у нас – 103ºС. 
В страната ни има изградени около 2000 язовира, като най-големия се намира в непосредствена близост до Община Самоков. Язовир Искър е сред често посещаваните места от туристите и рибарите. Основен проблем е опазването на чистотата на околната среда и водите. Проблемите са свързани с ограничаване на водопотреблението и опазването на водните течения от замърсяване.
Почви:
Водни ресурси
са относително големи. Тук протича най-дългата река в България – р. Искър. В началото си, има два основни ръкава – Черни и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци — Палакария и Шипочаница. Най- многобройни са ледниковите езера в Рила и Пирин, а най-красиви си остават Седемте рилски езера. 
Ценно природно богатство са минералните води в община Самоков, които са известни със своите лечебни свойства – Белчин бани, Сапарева баня – най-горещия минерален извор у нас – 103ºС. 
В страната ни има изградени около 2000 язовира, като най-големия се намира в непосредствена близост до Община Самоков. Язовир Искър е сред често посещаваните места от туристите и рибарите. Основен проблем е опазването на чистотата на околната среда и водите. Проблемите са свързани с ограничаване на водопотреблението и опазването на водните течения от замърсяване.Почви:
Почвите са разнообразни: чернозем - смолници в северните котловини, канелено-горски. Те позволяват да се отглежда пшеница, картофи, ръж, късни зеленчуци и др. В района има твърде много замърсени и ерозирани почви. Голяма част от почвите се използват за не земеделски цели.
Растителност и животински свят:
В близост до Самоков се намира най-големия природен парк
на Балканите и един от водещите в Европа. Национален парк „Рила” заема площ от 81 046 хектара и попада изцяло в планинската климатична област над 1000м. надморска височина. По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Общият брой на ендемични видове е 57. Локални ендемити са 3 вида: рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. 
С най-широко разпространение в Парка е рилската иглика. Поради наличието на изобилна влага Национален парк “Рила” е “царството на мъховете”. До настоящия момент са известни 282 вида мъхове от всички екологични групи. Бистрите студени води на планинските езера 
(Бъбрека, Сълзата, Окото)крият невидимото с просто око богатство на сладководните водорасли. Общото видово богатство е около 130 вида. Тази част на Рила планина обитават 2 934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната. Гръбначната фауна е представена от 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици и 48 вида бозайници. Общо 24 вида гръбначни животни са в световната Червена книга, като застрашени от окончателно изчезване от Земята. В Национален парк “Рила” обитават 
най-многобройните в България популации на дивата коза, глухара, лещарката и планинския кеклик, на пернатоногата и малката кукумявка, на златката, както и най-голямата високопланинска популация на лалугера. В 
Национален парк “Рила” обитава присъща за високите планини групировка птици (скалолазка, хайдушка гарга и пъстрогуша завирушка). Същевременно, той представлява основен екологичен коридор между европейската, средиземноморската и предноазиатската фауна.
Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери,
дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период. В Национален парк “Рила” попадат резерватите “Парангалица”, “Централен Рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”.
България и българската общественост гарантират опазването на природното богатство чрез обявяването на Парка за национален на 24 февруари 1992 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации и доброволци.
Растителност и животински свят:
В близост до Самоков се намира най-големия природен парк
на Балканите и един от водещите в Европа. Национален парк „Рила” заема площ от 81 046 хектара и попада изцяло в планинската климатична област над 1000м. надморска височина. По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Общият брой на ендемични видове е 57. Локални ендемити са 3 вида: рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. 
С най-широко разпространение в Парка е рилската иглика. Поради наличието на изобилна влага Национален парк “Рила” е “царството на мъховете”. До настоящия момент са известни 282 вида мъхове от всички екологични групи. Бистрите студени води на планинските езера 
(Бъбрека, Сълзата, Окото)крият невидимото с просто око богатство на сладководните водорасли. Общото видово богатство е около 130 вида. Тази част на Рила планина обитават 2 934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната. Гръбначната фауна е представена от 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици и 48 вида бозайници. Общо 24 вида гръбначни животни са в световната Червена книга, като застрашени от окончателно изчезване от Земята. В Национален парк “Рила” обитават 
най-многобройните в България популации на дивата коза, глухара, лещарката и планинския кеклик, на пернатоногата и малката кукумявка, на златката, както и най-голямата високопланинска популация на лалугера. В 
Национален парк “Рила” обитава присъща за високите планини групировка птици (скалолазка, хайдушка гарга и пъстрогуша завирушка). Същевременно, той представлява основен екологичен коридор между европейската, средиземноморската и предноазиатската фауна.Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери,
дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период. В Национален парк “Рила” попадат резерватите “Парангалица”, “Централен Рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”.България и българската общественост гарантират опазването на природното богатство чрез обявяването на Парка за национален на 24 февруари 1992 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации и доброволци.
Източник: е-Samokov, Internet, http://www.rilanationalpark.org/
Снимки: e-Samokov и Internet
