Според броя на населението 27 506 жители през 2001г., град Самоков попада в категорията малък град, но е близо до категорията на средните градове – над 30 000 жители.
Етническата диференциация
Мястото на град Самоков като икономическо и духовно средище от Средновековието до днес е безспорно. През цялата епоха етническата картина на града е много пъстра. Според османски данъчен регистър от първата половина на XVI в., населението на Самоков през 1524/25 г. се състои от 43 мюсюлмански домакинства и 111 християнски, плюс няколко неженени и вдовици. През 1585 г. мюсюлманските домакинства са 278 и 26 неженени, а християнските 177 и 17 неженени. Според протокол на самоковската община от края на XIX в., където данните са по-подробни, населението на Самоков за 1887 г. е 9 658 души, от които 7 935 българи, 187 турци, 10 гърци, 962 евреи, 404 роми и 160 други.
Етническата диференциация
Мястото на град Самоков като икономическо и духовно средище от Средновековието до днес е безспорно. През цялата епоха етническата картина на града е много пъстра. Според османски данъчен регистър от първата половина на XVI в., населението на Самоков през 1524/25 г. се състои от 43 мюсюлмански домакинства и 111 християнски, плюс няколко неженени и вдовици. През 1585 г. мюсюлманските домакинства са 278 и 26 неженени, а християнските 177 и 17 неженени. Според протокол на самоковската община от края на XIX в., където данните са по-подробни, населението на Самоков за 1887 г. е 9 658 души, от които 7 935 българи, 187 турци, 10 гърци, 962 евреи, 404 роми и 160 други.
Съвременно състояние на селищната мрежа
Населените места в община Самоков са представени от един град и 27 села. Градът Самоков се е развивал демографски и пространствено с различна интензивност. От 1934г. до 1946г. той има стабилно развитие и бележи леко нарастване от 11 до 13 хил. жители в резултат на естествения прираст на населението. В следвоенния период градът показва характерното за всички градове от тази категория бурно демографско нарастване до 27 хил. жители през 1985г. Това се дължи на индустриалното развитие на града и на механичен прираст на население от селата. След 1992г. населението на Самоков спира да нараства и започва леко да намалява под 27 хил. жители. Като през 2003г е 26 836 жители. Населението на селата след войната започва да намалява и от общо 35 хил. жители през 1946г. намалява до 15 хил. жители през 2000г. Всичко това показва, че в община Самоков урбанизационните процеси са се развили по подобен начин както в останалата част от страната, но все пак с някои особености. Градът не е претърпял прекалено бурно демографско нарастване, както някои други градове в страната, а в същото време селата не са стигнали до обезлюдяване, каквото се наблюдява в други райони на страната. Може да се твърди, че селищната мрежа на община Самоков е сравнително добре балансирана.
Към 2001г 65,67% от населението на общината е концентрирано в града. За сравнение градското население (степента на урбанизация) в страната е 69,8%. Това показва, че в общината има добре развита мрежа от селски населени места.
Според броя на населението 27 506 жители през 2001г., град Самоков попада в категорията малък град, но е близо до категорията на средните градове – над 30 000 жит. Три от селата са в категорията средни села над 1000 жители: Говедарци- 1 594 жители, Радуил-1 369 жители, Широки дол – 1 162 жители. Останалите села са в категорията малки от 200 до 1000 жители., като сред тях с по-голямо население са Бели Искър 760, Доспей 756, Драгушиново 737, Марица 762, Райово 982, Ярлово 625. Само три от селата са в категорията много малки Ново село 135, Белчински бани 25, Яребковица 11, Лисец е вече без население.
Пространствено развитие на населените места
Преобладаващата част от населените места са разположени в Самоковското поле (Палакария). Прави впечатление, че по-големите села в общината са разположени в близост до града. Доспей, Продановци и Драгушиново са в близост, което позволява да бъдат третирани почти като квартали на града. В следващия венец около града са Райово, Широки дол, Злокучане и Бели Искър, до които се достига в рамките на 15-20 мин. изохрон. В тези села живее 6 267жители - половината от населението на всички села в общината. Заедно с населението на града в това селищно ядро живее 33 773 жит или 80% от общото население на общината.
Тази концентрация на население около града показва неговата организираща роля в сферата на услугите и работните места. Няма актуални данни за броя на входящите трудови пътувания към града. Стари данни от 1984г. показват една внушителна цифра от 2600 броя ежедневни трудови пътувания от селата към града, като най-много те са от близко разположените села Широки дол, Райово, Доспей, Бели Искър.
Извън ядрото има още няколко групи от много близко разположени едно до друго населени места. Две групи от близко разположени населени места са със сравнително голяма концентрация на население – групата населени места Говедарци - 1594, Маджаре - 361, Мала църква - 539 с общо население 2 494 жители и групата Радуил - 1369, Марица - 762 с общо население 2 131 жители. Други три по-малки групи населени места са разположени по направлението към Плана планина: Ковачевци - 601, Поповяне - 368, Алино - 412 с общо население 1 381 жители., Белчин - 517, Белчин бани - 25, Рельово - 426 с общо население 968 жители и Горни Окол - 338, Долни Окол - 245 с общо население 583 жители.
Преобладаващата част от населените места са разположени в Самоковското поле (Палакария). Прави впечатление, че по-големите села в общината са разположени в близост до града. Доспей, Продановци и Драгушиново са в близост, което позволява да бъдат третирани почти като квартали на града. В следващия венец около града са Райово, Широки дол, Злокучане и Бели Искър, до които се достига в рамките на 15-20 мин. изохрон. В тези села живее 6 267жители - половината от населението на всички села в общината. Заедно с населението на града в това селищно ядро живее 33 773 жит или 80% от общото население на общината.
Тази концентрация на население около града показва неговата организираща роля в сферата на услугите и работните места. Няма актуални данни за броя на входящите трудови пътувания към града. Стари данни от 1984г. показват една внушителна цифра от 2600 броя ежедневни трудови пътувания от селата към града, като най-много те са от близко разположените села Широки дол, Райово, Доспей, Бели Искър.
Извън ядрото има още няколко групи от много близко разположени едно до друго населени места. Две групи от близко разположени населени места са със сравнително голяма концентрация на население – групата населени места Говедарци - 1594, Маджаре - 361, Мала църква - 539 с общо население 2 494 жители и групата Радуил - 1369, Марица - 762 с общо население 2 131 жители. Други три по-малки групи населени места са разположени по направлението към Плана планина: Ковачевци - 601, Поповяне - 368, Алино - 412 с общо население 1 381 жители., Белчин - 517, Белчин бани - 25, Рельово - 426 с общо население 968 жители и Горни Окол - 338, Долни Окол - 245 с общо население 583 жители.
Селищни образувания
Селищната мрежа на общината се допълва от селищни образувания без постоянно население, създадени на основата на рекреационно-туристическата функция. Това са курортът Боровец, Белчинските минерални бани (въпреки че се водят за населено място с 25 жители) и планинският комплекс Мальовица. Към тях могат да се причислят и някои планински местности с туристическа база като Овнарско, Соколец, Шумнатица, Гюлечица както и вилните зони Ярема, Мечката, Горни Окол и други. Туристическата функция е съвременна селищнообразуваща функция, която влияе и ще влияе решително върху териториалното развитие на населените места с появата на курортни зони към тях, както и върху появата и развитието на самостоятелни туристически образувания.
Информация: e-Samokov, Веселин Хаджиангелов, Исторически музей, Самоков и Internet
Таблица: Internet
