Легендата разказва,

че който пие от водите й, завинаги остава в Самоков.

Преди 150-ет години, на стария площад, „дървена саат-кула” отмервала поредния изтекъл час от човешкия живот. Основата й била каменна, имала дървен корпус без циферблат, може би откраднат от камбанарията на някоя църква по време на османското нашествие в края на XVII в. На север от нея – пътуващи кервани, търговци и занаятчии утолявали жаждата си с кристално-чистата планинска вода от течащите наоколо десетина чучура на голяма чешма. Тя била една от многото за времето си, но сладката й вода, идваща по дървени тръби от планината, сводовете й - дело на мавританското изкуство, дяланите камъни, от които била съградена, я правели център на самоковската чаршия. Когато през 1662г., през Самоков преминал керванът на османския пътешественик Евлия Челеби, всички благословили емина на султанската кухня Мехмед ефенди, чието блоговоление разрешило строежа на чешмата две години по-рано. Евлия Челеби останал толкова възхитен от Голямата чешма, от нейната архитектура – широк покрив и кубе с остремен към небето шпил, два фонтана за птички и красивата каменна клетка, че прославил символът на Самоков в своите пътеписи.
Днес, величието на чешмата се измерва и с каменната обица на Крали Марко, която е закачена на западната страна на чешмата. Всеки жител на малкия град знае, че който пие от кристалната вода на Голямата чешма се връща многократно в Самоков или остава завинаги в неговия рай.

Информация: e-Samokov
Снимки: e-Samokov