В града работят над 300 чарка за гайтани, 40 абаджийски работилници, десетки мутафчи, железари, грънчари, медникари, златари, антикари, кожари, а предприемачи търговци разнасят техните стоки по всички краища на страната, по панаири в села и градове, на Изток и Запад. През 1856г. Антон Унтерберг – лекар по професия, основава първата в града стъкларска фабрика, а десет години по-късно се създава и спиртната фабрика на братя Хаджигюрови.Освобождението на България разчиства пътя за капиталистическото развитие на страната. Упадъкът и разорението на занаятите протича твърде интензивно и болезнено в Самоков. Фабриките са недостатъчни, за да поемат цялата освободена работна ръка. Бързото пролетаризиране, придружено от жестока експоатация, довежда града до толкова тежко положение, че той е наречен „гладният” град. През 1910г., когато анализира причините за победата на Комуната,
Борис Хаджисотиров казва, че Самоков, който преди Освобождението е бил цветущ град, в който са „внасяли с конски торби злато”, за три десетилетия така е обеднял и се е разорил, че в повече от 1 800 негови къщи „с трън да влачиш,
няма какво да закачиш”.
През 70-те години на XXвек, Самоков израства и се изгражда като модерен промишлен и курортно – туристически град. Характерна особеност за развитието на промишлеността е
нейната многоотрасловост. Най-стара, с най-големи традиции и водеща по обем и относителен дял до края на 1975г. е текстилната промишленост. Тя се представя от Ленено-текстилен комбинат „Рилски лен”-най-голямото предприятие за обработка на лен, от ТК „Самоковска комуна”-
който произвежда нетъкан текстил и от фабриката „Борис Хаджисотиров” за производство на памучни тъкани. През следващите се развива и модернизира завод „Мусала” (за акумулатори), заводът за регистрационна техника - за вътрешния пазар и за страните
членки на СИВ , „Владо Георгиев” - за производство на стериопор, пластасов амбалаж и домашни потреби, „Младост” – за детски играчки, и други.
и „Владо Георгиев”. Повечето фирми в града са малки и се занимават с продажбата на стоки и услуги. Близостта на к.к. „Боровец” и множеството минерални извори и планински селца са предпоставка за активното развитие на планински и селски туризъм в района. Славата на самоковските майстори – абаджии, грънчари, златари, часовникари, мутафчи, железари, медникари, антикари и кожари е все още жива. Днес туристите могат да посетят все още готовите да покажат своя занаят – занаятчии, намиращи се на „Житна чаршия” .
На ул. „Житна чаршия” 19, майстори ненадминат медникар в цялата област. 
Върху различни по форма и големина медни съдове, стоят символите на Самоков във всеки колекционерски дом. Всеки български президент е получавал от изящните му съдове.
Потомственият 
грънчар майстор Райчо Савов, с некрита гордост споделя, че съдовете му са обиколили света: „Идвали са хора от цял свят, мои съдове и сувенири има в Австралия, САЩ, Германия, Кувейт, Африка". 
За да има и във вашия дом, се отбийте на бул. „Искър” 125 в Дюкяна за грънци и сувенири, за да внесете в дома си нещо от Самоков.
Близостта на изкуствено създадени водни басейни - язовир 
Искър (най-големият в България), яз. „Алино” (в с. Алино), яз. „Бакър дере” (до гр. Ихтиман), благоприятстват развитието на риболова. Ловният парк „Искър”, в близост до яз. „Искър” по пътя Самоков-Ихтиман е база за лова в региона. 
Днес, пред Община Самоков стои предизвикателсттото: какви мерки за превенция да бъдат взети, за да се ограничи до минимум бракониерството на засташени видове животни и контрабандното изсичане на иглолистните, буковите и дъбовите гори.
Информация: е-Samokov
Снимки: e-Samokov
