Векове наред красотата на Рила прелива в духовния свят на планинеца, допълва и обоготява неговия естетически усет. Не случайно в края на XVІІІ век тук се формира художествена школа, която в продължение на десетилетие дава огромен принос в културното изграждане на нашата нация. Христо Димитров – основател на Самоковската живописна школа, неговите двама синове и петима внуци са осемте представители на голямата Зографска фамилия, оставила ценно художествено наследство.
В развитието си Самоковската школа тръгва от иконописта и достига своя разцвет в творчеството на най-блестящия си представител Захари Христович Зограф (1810-1853), 
който поставя основите на реалистичната живопис у нас. Социалните и битовите елементи, които откриваме в неговите творби, правят почерка му типично възрожденски. Прекрасни и вълнуващи са портретите на Християния и Неофит Рилски, стенописите в Рилския, Бачковския, Преображенския, Троянския и други манастири и църкви в страната. Едно огромно творчество, изпълнено с много вдъхновение и майсторство!
Талантлив продължител на неговите реалистични тенденции е братовия му син Станислава Доспевски. Завършил Петербургската художествена академия, този плодовит възрожденски художник остави на нашия народ богато наследство от десетки портрети и много икони.
Виден представител на Самоковската
живописна школа е и Никола Образописов, автор на известната творба „Хоро от Самоковската околия”, рисувана за първото Пловдивско изложение – 1892г. Сенописите на Образописов в Бельова църква (1869г.), в църквите в селата Горни и Долни Окол и Рельово, портретът на баща му – Иван Иконописец, семеен портет, автопортрет и други са траен принос към българското изобразително изкуство. Известни самоковски художници са и Иван и Димитър Образописови, Христо Йовович, Коста Вальов, Коста Геров и много други. 
Талантливо е майсторството на самоковските дърворезбари, украсили домове, църкви и манастири из цялата страна. Великолепният иконостас на Митрополиската църква е истински техен шедьовър. Работен на два етапа – през 90-те години на XVІІІ век и 20-те години на XІX век,
огромен по своите размери, изпълнен с прекраснa ажурена резба, той е един от най-хубавите иконостаси в нашата страна. Творците от Самоковската школа изработват иконостасите в Рилския манастир, Берковица, както и 
десетки дърворезбени тавани в Самоков (на Сарафската къща) и Копривщица.
Имената на
Атанас Карастоянов, Георги Клинков, Никола Образописов, Станислав Доспевски и друг са свързани и с гравьорството, развило се във връзка с работата на първата печатница в България, основана в Самоков през 1828г. от Никола Карастоянов (днес тя може да се види в градския Исторически музей). 
Крупна фигура в самоковския културен живот през Възраждането, в продължение на десетилетия той печата щампи и книги и с апостолска търпеливост и вдъхновение ги разпространява и 
цялата страна. Преодолявайки хиляди трудности, Н. Карастоянов извършва огромно по своя 
патриотичен ръст културно дело. Синовете му, които били негови помощници, продълбили да печатат и след Освобождението.
Самоковци са горди, че градът им е родното място и на Константин Фотинов (днес на него е кръстена една от гимназиите в града) – основоположник на българския периодичен пачат.
" Тук са родени над 150 видни възрожденци – имена от национален мащаб. Характерно за Самоков е, че той винаги е давал много интелигенция, но през Възраждането тя не се е завръщала в града. Ние сме давали просветени хора и творци и на Европа, и на столицата, и на редица големи български градове". Нина Христовска, градски исторически музей Самоков.
Наред с културния живот се развива и просветното дело в града. Убедително доказателство за високата му степен са 16-те „Главни правила за управлението на Самоковското общонародно българско училище” от 1861г. Правилникът посочва правата и задълженията на ученици, родители и учители. Той се отличава със своята строгост и справедливост и преди всичко с подчертания демократизъм. Известните самоковски учители Захари Икономович Круша, Христодул Сечанов, Димитър Н. Благоев, автори на учебна и друга възрожденска литература, работят в различни селища на страната. Принос в просветното дело дават Неофит Рилски, Тодор Пеев, Неделя Караиванова и други, учителствали в Самоков.
В развитието си Самоковската школа тръгва от иконописта и достига своя разцвет в творчеството на най-блестящия си представител Захари Христович Зограф (1810-1853), 
който поставя основите на реалистичната живопис у нас. Социалните и битовите елементи, които откриваме в неговите творби, правят почерка му типично възрожденски. Прекрасни и вълнуващи са портретите на Християния и Неофит Рилски, стенописите в Рилския, Бачковския, Преображенския, Троянския и други манастири и църкви в страната. Едно огромно творчество, изпълнено с много вдъхновение и майсторство!
Талантлив продължител на неговите реалистични тенденции е братовия му син Станислава Доспевски. Завършил Петербургската художествена академия, този плодовит възрожденски художник остави на нашия народ богато наследство от десетки портрети и много икони.Виден представител на Самоковската
живописна школа е и Никола Образописов, автор на известната творба „Хоро от Самоковската околия”, рисувана за първото Пловдивско изложение – 1892г. Сенописите на Образописов в Бельова църква (1869г.), в църквите в селата Горни и Долни Окол и Рельово, портретът на баща му – Иван Иконописец, семеен портет, автопортрет и други са траен принос към българското изобразително изкуство. Известни самоковски художници са и Иван и Димитър Образописови, Христо Йовович, Коста Вальов, Коста Геров и много други. 
Талантливо е майсторството на самоковските дърворезбари, украсили домове, църкви и манастири из цялата страна. Великолепният иконостас на Митрополиската църква е истински техен шедьовър. Работен на два етапа – през 90-те години на XVІІІ век и 20-те години на XІX век,
огромен по своите размери, изпълнен с прекраснa ажурена резба, той е един от най-хубавите иконостаси в нашата страна. Творците от Самоковската школа изработват иконостасите в Рилския манастир, Берковица, както и 
десетки дърворезбени тавани в Самоков (на Сарафската къща) и Копривщица.Имената на
Атанас Карастоянов, Георги Клинков, Никола Образописов, Станислав Доспевски и друг са свързани и с гравьорството, развило се във връзка с работата на първата печатница в България, основана в Самоков през 1828г. от Никола Карастоянов (днес тя може да се види в градския Исторически музей). 
Крупна фигура в самоковския културен живот през Възраждането, в продължение на десетилетия той печата щампи и книги и с апостолска търпеливост и вдъхновение ги разпространява и 
цялата страна. Преодолявайки хиляди трудности, Н. Карастоянов извършва огромно по своя 
патриотичен ръст културно дело. Синовете му, които били негови помощници, продълбили да печатат и след Освобождението.Самоковци са горди, че градът им е родното място и на Константин Фотинов (днес на него е кръстена една от гимназиите в града) – основоположник на българския периодичен пачат.
" Тук са родени над 150 видни възрожденци – имена от национален мащаб. Характерно за Самоков е, че той винаги е давал много интелигенция, но през Възраждането тя не се е завръщала в града. Ние сме давали просветени хора и творци и на Европа, и на столицата, и на редица големи български градове". Нина Христовска, градски исторически музей Самоков.
Наред с културния живот се развива и просветното дело в града. Убедително доказателство за високата му степен са 16-те „Главни правила за управлението на Самоковското общонародно българско училище” от 1861г. Правилникът посочва правата и задълженията на ученици, родители и учители. Той се отличава със своята строгост и справедливост и преди всичко с подчертания демократизъм. Известните самоковски учители Захари Икономович Круша, Христодул Сечанов, Димитър Н. Благоев, автори на учебна и друга възрожденска литература, работят в различни селища на страната. Принос в просветното дело дават Неофит Рилски, Тодор Пеев, Неделя Караиванова и други, учителствали в Самоков.
Информация: e-Samokov
Снимки: e-Samokov, Internet
