Е, за да сте кликнали върху тази секция, не е било безпричинно – или от чисто любопитство („а там, какво ли пише?”) или защото ви предстои ваканция или не планиран weekend и търсите подходящо място. Колкото и нескромно да звучи – това е мястото! Примерната седемдневна програма, която изготвихме за вас е приложима, както за туристи-авантюристи, така и за любопитните интернет потребители, за които Самоков е само място, където се произвежда най-вкусния картоф в България.
Предварително се извиняваме на всички онези от вас, които ще сметнат програмата за начин да им бъде отнета личната свобода и право на избор при познавателния им тур в Самоков. Не това е нашата идея, напротив: правейки тази програма сме се опитали да съчетаем вашата разходка с работното време на туристическите забележителности, както и да не Ви оставим да се лутате, търсейки ги. Като цяло окончателния маршрут остава във ваши ръце. Независимо, какво ще изберете, екипът на e-Samokov Ви пожелава незабравима почивка в това райско кътче, наречено Самоков.
І ден: в „сърцето” на града
Маршрут: Автогара Самоков – „Чадър чешма” – „Байракли джамия” – „Голямата чешма” – паметник на „Захари Зограф” - „Исторически музей” (един от 100-те национални туристически обекта) – обяд – „Сарафска къща” – „Синагога” - „Читалище” – минаване на площад „Захари Зограф” - паметник на „Паисий Хилендарски” – кафе-пауза – снимка пред „Козела” - разходка из пазара и ул. „Житна чаршия” – вечеря – разходка из нощен Самоков. 
За първи ден сме Ви подготвили един разнообразен маршрут в центъра на града. Няма как да се изгубите, дори и да сте забравили да вземете своята карта. Градът е малък и който и да попитате, ще ви упъти. Влизайки в Самоков, ще минете през един от петте моста над река Искър. Ще бъдете приветствани за добре дошли от издигащото се в небесата, бяло минаре на „Байракли джамия”. Автобусът спря. (час: Ако трябва да оставите своя багаж в хотел е добре да сте готови за началния тур към 9.40ч, начална точка-Автогара Самоков) Време е да слезете и да се отдадете на блажена разходка из малкия град. В непосредствена близост до Автогара Самоков се намира първата точка от днешния ни маршрут –кокетната „Чадър чешма” (9.50ч.)
Тя е една от малкото запазени чешми в града (където през турско време е имало над 80). Чешмата е като едно цъфнало, майско цвете, в центъра на града, с изписаните си стрехи. Освежете се с кристално чистата й вода (и не забравяйте: легендата разказва, че който пие от водите й ще се венчае за онзи, който желае най-много), направете си няколко снимки за спомен и продължете към
„Байракли джамия”:
пон-пет. 9.00-12.00 и от 13.00-16.00ч;
вход за деца, ученици, студенти и пенсионери-безплатен;
за възрастни - 0.50лв;
беседа-3.00лв.
телефон за заявка за групови посещения и посещения през почивните дни: 0722/6 65 99,
която срамежливо се показва из свежата зеленина наоколо. Тя е единствената от 12-те джамии в града, запазена до днес. Влезте в нея (9.55-10.05ч.), за да видите, куполът й, който е изграден с голямо умение от греди от криворасли дървета. Ако нямате акрофобия (страх от високо) и клаустрофобия (страх от затворени пространства), Ви предизвикваме да се изкачите по витите стълби на минарето и да погледнете Самоков от птичи поглед (10.05-10.35ч.). Изживяването е невероятно, гледката-неописуема. Преди да продължите към следващата точка, ако проявявате интерес може да пресечете улицата и да се снимате пред паметника на Михаил Дашин. Ако вече сте го направили е време да се изправите „очи в очи” със символа на Самоков-
„Голямата чешма” (10.40ч.),
един истински шедьовър, съграден чрез позволението на емина на султанската кухня Мехмед ефенди. Ако погледнете към дървената й фасада, ще видите обицата на Крали Марко. И тази чешма има своята легенда – местните вярват, че онзи, който пие от водите й, се връща отново в Самоков или остава завинаги в него. Това не означава да не вкусвате от сладките й води, който преди време са идвали директно от планината по дървени тръби. Вижте я от всичките й стани, за да разберете, защо краси герба на Общината. Разходката ни днес ще продължи към градския Исторически музей, но преди да потънем в историята на града, ви предлагаме да запазите в съзнанието си образа на видния
самоковски иконописец - Захари Зограф.
Неговият паметник е в непосредствена близост до музея.(10.55ч.) На влизане в музея ще видите множество експонати, разположени от двете ви страни- сред тях ще видите и „самоковите” (дали името на града).
градския Исторически музей (11.00-12.00ч.)
всеки ден от 8.30-12.00 и от 13.00-17.00ч;
вход за деца, ученици, студенти и пенсионери-0.50лв;
за възрастни - 1.00лв;
беседа-5.00лв
телефон за заявка за групови посещения и посещения през почивните дни: 0722/6 67 12,
Влизайки в музея, при закупуването на билет, можете да дадете и туристическата си книжка (100-те национални туристически обекта), защото Историческия музей е 79-ят национален туристически обект в страната. Препоръчваме ви да използвате услугите на уредника на музея, при вашата разходка. Така е напълно сигурно, че няма да остане нещо, което да не сте разбрали за историята и развитието на града през вековете. Музейните експонати са подредени в две експозиции: „Самоков-дух и метал” и „Самоковска художествена школа”. Ако обичате да разглеждате сами, екипът на e-Samokov, ви препоръчва да обърнете внимание на съоръжението „самоково”, двата примерни макета за задвижване на водата и използването й за добив на желязо, първата печатница в България (на Никола Карастоянов), богатото разнообразие от керамични съдове (сред които особено впечатление прави градинското плашило), разнообразието от пафти, метални и стьклени съдове. Сред музейните експонати са също книгите, печатани от Никола Карастоянов, както и множеството щампи. Сред експозицията, особено популярен е запазеният оригинал на Рибния буквар. Като своеобразен завършек на разходката из музея, са иконите на Самоковската художествена школа (творби на Захари Стоянов, Никола Образописов, Станислав Доспевски и др.)
На излизане от Историческия музей, точно пред вас, ще видите сградата на полицейското управление, с величествения меч, който се издига пред нея. Преди да продължим нашия тур, ви предлагаме да се освежите, да обядвате (12.00-13.00ч) в малките заведения в центъра на града, за да съберете сили, за остатъка от обиколката през днешния ден. След което ще продължим от същото място към
Домът на братята Арие или познатата на всички самоковци - Сарафската къща: (13.00-14.00ч.)
пон-пет. 9.00-17.00ч. без почивка по обяд;
вход за деца, ученици, студенти и пенсионери-1.00лв с включена беседа;
за възрастни - 2.00лв, с включена беседа
телефон за заявка за групови посещения и посещения през почивните дни: 0897/989 738,
за да стигнете до нея е нужно да продължите около 300-400метра, надолу по ул. „Проф. Васил Захариев”, (същата, на която се намира паметника на Захари Зограф). За да се ориентирате, дали сте стигнали, ще видите, че улицата се разтроява. От лявата ви страна (на ул. „Княз Дондуков”) сред камен зид, ще видите масивна дървена врата с красива, ръчно издълбана табела, на която пише Сарафска къща. Открехнете вратата и ще се озовете на един малък двор с чешма, през който лъкатуши калдъръмена пътечка, която ще ви отведе до входа на къщата. За да разберете защо къщата е построена на това място в града, защо фамилия Арие идва да живее в Самоков, къде са тайните стаички в къщата, чие дело е дърворезбованият таван, можете да попитате уредника на Сарафската къща, който ще ви „разходи” из живота на богатите еснафи.
Точно до входа на Сарафската къща се намира
„Синагогата”, (14.00-14.05ч.)
която със сигурно сте забелязали на влизане в Сарафската къща. За съжаление тази историческа реликва се превръща в руина. Най-жалкото е, че не умеем да пазим наследството на дедите ни. Преди да продължим нататък ще обърнем внимание на новооткрития паметник на Любчо Баръмов (14.10ч.), който се намира от лявата страна на главния път (ул. Проф. Васил Захариев). За онези, които не знаят, кой е е Любчо Баръмов ще споменем, че той, заедно с Асен Терзийски и Алекси Мишев, загива в тежка борба против фашизма.
След като видяхте, че градът не предлага единствено разкош и не всичко е толкова красиво, ще се върнем отново в центъра на града (в близост до музея), за да Ви покажем
„Читалище-паметник Отец Паисий” (14.25ч.).
Сградата се намира пред градския исторически музей. Правят впечатление списъците, разположение от двете страни на сградата по един от ляво и дясно. На тях са изброени имената на загиналите самоковци във войните. Когато сте пред централния вход ще видите паметника на Чакър войвода от лявата си страна. От дясно, горе е написана кота надморско ниво, на която се намира града: 1100 метра (макар във всички източници, тя да е 950 метра). Днес читалището се използва за провеждането на концерти и театрални представления. След като видяхме „културния център” на града е време да се разходим из модерната част на Самоков. Точно срещу вас се намира Художествената галерия и площад „Захари Зограф”. На площада можете да видите новоиздигнатата статуя на Отец Паисий (на когото е кръстена и централната библиотека в града). Сградата на Община Самоков се намира между художествената галерия и централната библиотека.
Е, времето отлетя неусетно. В следобедните часове е време за чаша чай, кафе или сок на под галещите слънчеви лъчи (14.40-15.15ч.).
След като сте си отпочинали, остава да се разходим през още няколко точки, първата от които е
фигурата на Козела, (15.35ч.)
който се намира до централния вход на Автогара Самоков. За да стигнете до там, можете да минете по алеята с фонтаните или покрай сградата на банката и паметника на Герги Зуибаров (първият кмет). Няма сведения кой, кога и защо е поставил масивната фигура на козела, точно пред един от входовете на колоритното пазарче. Може би изборът на автора да създаде такава фигура, е продиктуван от дивите кози, населяващи природен парк Рила. Но това е само хипотеза...
След като сте направили още една от многото снимки за деня, ви предлагаме да се разходите из
смесеното пазарче на града (15.40-16.20ч),
където ще намерите, както казват старите самоковци „от пиле-млеко”. Ако искате да си купите нещо за спомен или просто да видите, какви велики майстори са самоковци, се разходете по ул. „Житна чаршия” (16.35ч.) и се отбийте при медникаря на № 19. Ако искате да си купите гьоведже или губер, отидете на бул. „Искър” № 125 (16.55ч.), в дюкянчето за грънци и сувенири.
Време е да се приберете в хотела, да се освежите и да се подготвите за вечеря в някой от местните ресторанти.
Не пропускайте възможността, след вечеря, да се разходите из уличките на
нощен Самоков,
който се преобразява напълно от нежните цветове, в които е осветена всяка сграда, в центъра на града.
ІІ ден: по стъпките на великите майстори от Самоковската художествена школа
Маршрут: Евангелиска църква - Самоковска изобразителна школа „Захари Зограф” - Женски метох (един от 100-те национални туристически обекта) – църквата „Св. Никола” - минаване по „улицата със ските” - храм „Успение Богородично”- разглеждане на Печатната база – обяд – разходка до Ридо – панорамни снимки - отпътуване до Сапарева баня – най-топлия гейзер на Балканите – 103ºС - вечеря - нощувка 
Време: от 10.00ч до вечерта
Може би сте забелязали, че в Самоков се спи, както никъде другаде. Днес ще се опитаме нагледно да ви покажем делото на Самоковската художествена школа в дървените иконостаси на църквите в града и иконописаните им стени, a по-късно да посетим един природен феномен. Ако разполагате със собствен автомобил е хубаво да се движите по описаната по-долу програма. Ако се налага да използвате междуградския транспорт е по-подходящо първо да отидете до Сапарева баня и след това да разглеждате църковното наследство в Самоков (предвид по-специфичното разписание на автобусите до там).
За начало: Към 10.00ч. ще тръгнем от центъра на града (пл. „Захари Зограф”, посока Боровец), по дълга калдъръмена улица („Цар Борис ІІІ”), която ще ни отведе до първата точка за деня - Евангелиската църква. (на ъгъла с ул. „Софроний Врачански”) След около 50 метра (на следващата пряка), пак от дясно е гимназията, кръстена на Константин Фотинов. На отсрещния тротоар, малко по-нагоре по ул. „Цар Борис ІІІ” се намира Самоковската изобразителна школа „Захари Зограф”, която ще познаете по каменния зид (същия като на Сарафската къща) и дървената табела на вратата. Пътят се раздвоява, хванете десния ръкав и след оклоло 200-250 метра от дясната страна ще видите 79-ят национален туристически обект в България –
Девически манастир „Покров Св. Богородици” или женски метох (10.15-10.35ч.)
пон-нед: 6.00-20.00ч; вход свободен
Още на дървената портата ще ни посрещне ликът на Апостола, който се е укривал в метоха по време на турското робство. Влизайки, пред Вас се открива входа на повече от 200 години съществувалата църква. В ляво има каменна чешма, до която се стига по калдъръмена пътека, която ни отвежда в задния двор на метоха. Крачейки по каменните блокове виждаме надвиснали катове на малки килии, разцъфнало мушкато в множество саксийки подредени по дървените перила. Котките се препичат на слънце, а пред Вас е една малка градинка, изцяло заобиколена от килии. В градината има още две каменни чешми, едната от които е дарена от Патриарх Максим през 1980г. Сред свежата зеленина цари тишина и спокойствие. Сякаш, влизайки през дървената порта си влязъл в друг свят. В градината има три беседки и един кладенец. Преди да влезете в храма (връщайки се към централния вход), ще видите дървен капак на мазе, на който е поставена табела, че именно тук е намерил убежище Васил Левски през 1871г., идвайки в Самоков, за да създаде революционен комитет.
Влизайки в храма, обърнете внимание на красиво изрисуваните стени, дело на майсторите от самоковската художествена школа (и по-специално Захари Зограф). Уникален по своята сложност и декорация е иконостасът. Майсторите дърворезбари са преплели мотиви от историята, природата и битието. На излизане от метоха не забравяйте да си вземете светена вода и да помолите за печат в книжката със 100 национални туристически обекта.
Продължете своята разходка нагоре по ул. „Цар Борис ІІІ” и отново от дясната страна на павираната улица ще видите
църквата „Св. Никола” (10.45ч.),
която ще познаете по черните орли, кацнали на кръстовете върху белите куполи на църквата. Не се учудвайте, ако видите, че желязната врата е затворена с верига и катинар. "Св. Никола" е гробищна църква. Видни самоковски личности като Захари Зограф и Захари Хаджигюров са погребани в двора на църквата. Днес църквата е част от гробищния парк и в нея се извършва опела.
Ако продължите нагоре по повираната улица ще излезете на главното шосе за к.к. Боровец и туристическата градина, както и стадион „Искър”. Нашата разходка продължава в същата посока до ул. „Рила планина”, по която ще видите една странна на пръв поглед къща. Идентични на тази, има само на още две места в България – в Благоевградско и Шуменско. На втората пряка (ул. „Климент”) завийте на дясно, за да минете през
улицата със ските. (10.50ч.)
Наричат я неслучайно така. В началото на улицата, една от оградите е изработена от ски. Това е неслучайна практика за региона. В селата Мальовица, Говедарци, Бели Искър всяка пета по-стара къща е с такива ограда. Продължете по същата улица и в дъното й ще Ви пресрещне високо издигащата се камбанария на
църквата „Успение Богородично”
пон-нед: 8.00-19.00ч; вход свободен; (11.00-11.15ч.)
Влезте през дървената врата и от от дясната си страна ще видите характерната за всяка църква, чешма в двора. Тази е съградена през далчената 1870г. Поглеждайки от беседката към централния вход на църквата ще Ви направят впечатление симетрично разположените икони на св. Георги, свмч. Иван Рислки Чудотворец, свмч. Симеон Самоковски, отец Николай и Пресвета Богородица. Влизайки вътре в църквата ще усетите аромата на тяман, мъждукащите свещи на миряните, нафората, чакаща в желязната чиния до олтара и наред с това ще чуевате литургията на местните Божии служители. Няма по-красив иконостас от този на „Успение Богородично”. Поглеждайки го, ще се пренесете в „Преспанските камбани” на Талевата тетралогия и делото на майстор Чашка.
Излизайки и от този храм ще усетите душата си пречистена и пълна, мирогледа ви ще е богат, а Вие доволни, че сте се докоснали до делото на самоковските майстори. Излезте от другата страна на двора, през изхода до величествената камбанария, разнасяща медните си звуци на всеки голям християнски празник и продължете по ул. „Захари Зограф”. След десетина крачки ще се озовете през дървен стобор и малка еднокатна къща, в която е живял Петър Есов (ръководител на младежкото движение и физкултурното дружество „Спартак”). Къщата е запазила автентичния си вид, защото в нея се помещава
Графичната база, (11.20-12.00ч.) в която се провежда демонстрация, обучения. Реализират се графични произведения и тясно специалирани печатарски услуги. Любезните домакини ще ви покажат как постоянната изложба, архива от графики. Ако желаете, дори можете да направите своя за спомен.
Време е за обяд (12.00-13.00ч.). По маршрута, по който минахме има множество малки, кокетни ресторантчета, в които можете да вкусите традиционните, местни ястия.
Вече отпочинали, може да тръгнете отново към едно по-различно място, което отново да напълни душата Ви с мили чувства и нещо във Вас да трепне. Всеки е чувал за Ридо, ако не с друго, то поне го асоциирате с мотокроса. Няма да Ви водим на мотокрос, а ще Ви покажем Самоков на длан. Гледката си струва, за сметка на времето и пътя, който ще отделите, за да стигнете до къщичките, които се виждат от всяка точка на града. Ако сте изморени от сутрешната разходка из Самоковските храмове, можете да се възползвате от жужащите напред-назад таксита, които да ви закарат до
„Къщичките” (13-15.30ч.).
Мястото е отдалечено и ако сте решили да отидете пеша, наистина трябва да се подготвите за поне час ходене, от които 20 мин. по уличките на града и още 40 мин. по възвишение. Ако обичате да се разхождате, Ви препоръчваме да тръгнете пеша, така ще видите бита и начина на живот на самоковеца. По пътя за „Къщичките” ще видите и реновираната писта за мотокрос на мотополигон „Ридо”, където през 2006г. се проведе надпреварата Grand Prix. За гледката, която се открива от панорамната тераса на „Къщичките”, няма да говорим, защото тя не може да се опише, особено на залез слънце.
След като сте разгледали църквите и сте видели града на длан, е време да видите още един природен феномен – единственият гейзер-фонтан на стария континент с температура 103ºС, намиращ се на 29 км от Самоков в град Сапарева баня. Ако пътувате с кола до там, трябва да тръгнете по пътя за гр. Дупница. Ако пътувате с автобус, трябва да отиде на вече познатата Ви Автогара Самоков в 10.15ч. (автобусът идва от Пловдив и пътува до Благоевград, но минава през Сапарева баня и Дупница) и след 30 до 35 минути ще сте на центъра на Сапарева баня (15.30-16.00ч.). Градът е малък, с малко под 9 000 жители. Още пътувайки към градчето ще забележите, че къщите са като „кацали” по стръмните склонове на Рила. Съществуват различни хипотези за името на града. Според едни най-старото име на града „Германеа” идва от езика на траките, в който коренът „герм-“ означава „горещ“. Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм. След като сте пристигнали в града, можете да се отправите към символа Сапарева баня – гейзерът с най-гореща вода на Балканите. След като направите няколко снимки, можете да се разходите из центъра на градчето, който е обновен със средства от европейските фондове. Не пропускайте да разгледате църквата Св. Никола от XII век. и паметника на загиналите в Отечествената война. Ако имате свободно време и желание можете да използвате някои от басейните на местните хотели, които са с лечебна минерална вода. Автобусът за Самоков е в 15.30ч (в 16.00ч. ще сте на Автогара Самоков). (Ако се движите по маршрута от сутринта, разходката в Сапарева баня ще ви отнеме около час до 17.00ч) Ако сте любители на планинските преходи, можете да отделите един или няколко дни за преход до Мальовица, Скакавица, Седемте рилски езера, Ресиловския манастир, Боровец или Рилски манастир. От близките села могат да се предприемат интересни туристически походи из Северозападна Рила. По екологична пътека може да се стигне до водопада на река Бистрица, маркирани пътеки отвеждат до планинските хижи, а любителите на височините могат без особени усилия да достигнат до върховете Голям и Малък Сиврия, Кабул и др. Особено преживяване предлага посещението на каскадата от седем водопада, предпоследният от които – Овчаренският, е висок 39 м. Сапарева баня и курортът Паничище са изходен пункт и за туристически маршрути, излети и екскурзии към високопланинската част на Рила. Не забравайте, че предприемането на такъв преход изисква предварителна подготовка, сформирана група от поне трима опитни планинари. Изключително важно е преди да тръгнете, да се свържете с планинска спасителна служба, за да я уведомите за предстоящия Ви планински преход.
ІІІ ден: разходка в най-известния курорт на Балканите
Маршрут: Бельова църква – икона на свмч. „Симеон Самоковски” – „Аязмото” – разходка в Боровец – дворец „Царска Бистрица” – туристическа разходка с лифт – конна езда –възможност за посещение на с. Марица - нощувка
След като в рамките на два дни, открехвайки „Бялата порта на Рила”, успяхте да се насладихте на всички забележителности, днес ще се издигнем не само на по-високо надморско равнище, но и ще се доближим до природата на най-величествената планина в България. Първата спирка днес ще бъде Бельова църква или както я наричат още „Рождество Богородично”. До нея няма специализиран превоз, но ако сте без кола, можете да използвате маршрутните таксита до к.к. Боровец, които тръгват на всеки половин час от Автогара Самоков и да помолите шофьорът да ви остави пред входа на църквата (час на тръгване 9.30ч).
Слизайки от маршрутката, погледът Ви ще е привлечен от „бялото петно” върху просторната поляна, на срещуположната страна на шосето. Веднага ще се запитате: защо я наричат
„Бельова църква”? (9.45-10.30ч.)
Може би, защото е бяла. Не. Легендата разказва, че идея за построяването на храма дал местния болярин Бельо и затова, тя носи неговото име. Това е най-стария храм в околията, който е построен върху останки на еднокорабна базилика от IV – VI век. По-късно около нея започва изграждането на първите постройки на града. Поради страха от турските набези при първоначалния градеж, храмът бил без прозорци. До 1858г. църквата не функционирала. След отварянето й множество вярващи и болни посещавали кладенецът „Аязмото”. Историята разказва, че той носи изцеление. Ето защо на дъното на кладенеца има толкова много монети, оставяни от вярващите миряни. Девет години след повторното й отваряне, църквата била изографисана от майсторите Никола Образописов и Димитър Христов, а техен помощник бил синът на Захари Зограф-Христо Зографски. Църковните настоятели решили, че всеки еснаф трябва да допринесе за преустройството и ремонтирането на храма. Били поставени прозорци. Стойчо Фандъков и Петре Белио Мустак съградили дървен иконостас, впечатляващ с множеството си флорални мотиви. Изминали още тринадесет години и храмът бил „постлан” с бели мраморни плочи. През годините в двора на църквата се събирали местните вярващи, за да отпразнуват големите християнски празници Великден и Рождество Богородично със събори и курбан за здраве. Днес в храма се пазят мощите на свмч. Симеон Самоковски и икона с неговия лик. Всяка година, по време на едноседмичните празненства на Самоков (седмицата около 21 август), посветени на закрилника на града свмч. Симеон Самоковски – се прави тържествена света литургия, курбан за здраве, който се раздава на присъстващите, както и събор с местни състави. За да продължите към
к.к. „Боровец”
е нужно да вземете някои от автобусите за Боровец (минаващи на всеки 30 минути - 10.30ч) от същото място, от където сте слезли. К.к. „Боровец” се намира едва на 10км от град Самоков и на 8км от Бельова черква. След няма и 20 минути ще сте на 1350 м надморско ниво, в центъра на най-известния зимен курорт у нас. Самото му име подсказва хубава иглолистна гора в пазвите на Рила, в която е скътан. Като курорт е познат още преди 09.09.1944г., когато са построени първите вили и ловни хижи. През далечната 1986г., цар Фердинанд построява двореца „Царска Бистрица”, който по-късно се превръща в почивна база на Съюза на Българските писатели. Днес той е собственост на Симеон ІІ. През 1942г. курортът е преименуван от Чамкория на Боровец. В продължение на повече от 120 години зимното слънце, кристалният въздух и високият спортен дух го превръщат в световно известен курорт и ски център. Курортът разполага с най-добрата база за ски алпийски дисциплини, ски скокове и биатлон, каране на сноуборд и каране на снегоход, кънки на лед, слалом и лифтове по склоновете на планината. Тук функционира и най-голямото ски-училището в България, с повече от 200 инструктори по ски. К.к. „Боровец” разполага с три ски центъра – Боровец, Ястребец, Маркуджик и национален център по сноуборд. Налични за туристите са 17 добре поддържани ски-писти с обща дължина 30 км, повече от 20 трасета за ски-бягане, ски шанци, ски влекове въжени линии с капацитет 8650 души на час. В Боровец е открита и първата писта за нощтно каране в България. След като слезето от автобуса ще усетите свежата зеленина, вековните борови гори, уханието на билки, тишината и спокойствието на природата (11.00-14.15). Не пропускайте да посетите дворецът Царска Бистрица или да пояздите породисти коне. 
Ако сте спортна натура за Вас е скалното катерене, алпинизма и туристическите преходи. Курортът е изходна база за: местността “Соколец” - на 2ч и 30 мин. нормално ходене.; Черната скала – на 3ч път през долината на р.Марица.; Боровец – х.Чакър войвода – 6ч път пеша или 4ч пеша и лифт.; Боровец – Ситняково – покрай ски шанцата за 3ч и 30 мин пеша. Ако предприемете планински преход се свържете с Планинска спасителна служба Боровец, за да ги осведомите за намеренията си на телефони: 07503/24 50; 088 1473(Мтел) или 048 1841. Ако желаете можете да пренощувате в някои от 38 хотела, с леглова база от над 6 000 места, или да се върнете в Самоков (последното бусче тръгва в 19.30ч.).
Ако имате на разположение още два до три часа, можете да посетите
с. Марица (автобусчето от Самоков тръгва в 14.10ч. В Боровец ще са след около 20-30 минути, но за да сте сигурни,че няма да го изпуснете, ви препоръчваме да сте на спирката най-късно в 14.15ч),
намиращо се на 12км от Боровец. На път за там, ще минете прес с. Радуил, където ежегодно се провежда Боб фест (тукашният боб е достоен конкурент на смилянския). В с. Марица заслужава да се види старинна църква, чиято архитектура представлява два сраснали се в общ силует обема. Те са на стара, вкопана в земята църквичка (от края на XІVвек.) и на по-висока пострийка, издигната през Възраждането (1830г.). Ценността на църквата са нейните стенописи, които разкриват нешколуваното примитивно изкуство на няколко местни майстори. Църквата е основно реставрирана. (Последните автобуси от с. Марица тръгват за Самоков в 16.45 и 20.30ч.)
ІV ден: възраждане на малко селце
Маршрут: разходка в Белчин – посещаване на хрма „Св. Петка” – храмът Св. „Апостоли Петър и Павел” - Етнографски музей – Алински манастир „Вознесение Господне” – Алинско кале – Римски съркофаг „Момата” – Тракийски могилен некропол – използване на минерален басейнНаличието на минерални извори в района е огромно – Долна Баня, Сапарева баня и Белчин бани. Лечебните свойства на водата от Белчин бани помага за заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система, кожни, гинекологични заболявания и бъбречни заболявания. Минералната вода е с темпертаура 40-41,5 ºС. Наред с това Белчин е сред най-посещавните места в последната една година поради откритите находки, направени по инициатива на Фондация "Възраждане на Белчин". Убедени в красотата и забележителностите на това място, ви препоръчваме да посетите средновековния храм „Св. Петка”, намираща се на хълма „Св. Спас”, храмът „Св. Апостоли Петър и Павел”, етнографския музей на Белчин, в който ще видите експонати от живота на местните жители. Ако сте с личен транспорт, ви препоръчваме да посетите обектите в близост до с. Алино – Алински манастир „Вознесение Господне” (където ежегодно се провежда събор) и кале, римски саркофаг „Момата” и тракийски могилен некропол. Повече информация, за тях можете да получите от официалния сайт на фондацията. Ако разполагате със собствен транспорт и при хубаво време, можете да използвате един от двата открити минерални басейна. (Ако използвате междуградския транспорт, трябва да знаете, че разписанието е, както следва: 8.30, 13.30 и 17.40, а часовете за връщане са 9.00, 14.00 и 18.55ч.)
V ден: на Рилски зелник под Шишмановия връх
Маршрут: разходка до „Шишманово кале” – посещение на с. Бели Искър - отпътуване за с. Говедарци – пикник и дегустация на местни ястия
Днес отново ще се върнем към историята на град Самоков. За целта ще посетим местността Шишманово кале,
която се намира от дясната страна на главния път Самоков - Говедарци. До там няма специалиран превоз, но можете да вземете едно от първите автобусчета до село Бели Искър или село Говедарци от Автогара Самоков (Препоръчваме ви, автобус в 9.40 (за с.Бели Искър) или 9.45 (за с.Говедарци). Местността се намира на 5-6км от Самоков в подножието на едноимен хълм. Тригодишните археоологически проучвания в местността, разкриха ранно-християнска базилика, а до нея манастирски комплекс, които са опожарени (през VІІ в.), при нахлуването на варвари. Според археологът, от градския исторически музей, градежите на постройките са от Римската епоха, но още не е ясно, от какъв материал са изградени, защото в по-ново време са замазвани с цимент. Видно е, че базиликата е извън крепостната стена, а манастриския комплекс е долепен за нея. До развалините се стига по лъкатушеща еко пътека, нагоре по чукарите. Разкопките в местността Шишманов хълм са продиктувани от множеството местни истории и легенди, които разказват, че именно на това място се е провела последната битка на цар Иван Шишман с турците. В драматичната битка с врага, царят е обезглавен. Това е и причината на едноименния хълм, величествено да се извисява масивен кръст, символ на българската вяра. Това обяснява и факта, че повечето местности, хълмове, проходи, полета и върхове в този район носят неговото име. Историята за произхода на Шишманово (малко селце, което днес се намира под водите на язовир Искър) също се свързва със славния български цар, син на Иван Александър.
Нашият маршрут продължава по стъпките на местното турситическо сдружение, създадено в
село Бели Искър (автобусът от Самоков тръгва в 11.00ч),
познато на повечето българи с ежегодния си фестивел Рок в Рила. В последните години с. Бели Искър популяризира новоизградената база за селски туризъм с малките двукатни къщички. В последната събота и неделя на месец юни се провежда ежегодния празник на Рилския зелник, където местните жители и гостити се събират, за да опитат най-вкусните зелници в цялата страна. Местни фолклорни състави се събират на голямата поляна в горния край на селото, за да наблюдават конкурсът за най-добър зелник на годината. Ако не успеете да присъствате на местните празници, когато идвате тук пробвайте местния зелник, който се приготвя от праз лук или спанак, както и традиционното кисело мляко с мед от борови иглички и захаросани ядки.
Стигайки до тук е немислимо да не се отбием до родното място на Людмила Живкова, Любомилка Кацарска-републиканската ни шамионката по ски бягане и още видни говедарчани, прославили родния си край. За следващата ни точка е нужно да хванете автобус до Говедарци към 13.00-13.10ч. (автобусът от Автогара Самоков тръгва към 12.45), другият автобус е 14.00ч в с. Бели Искър.
Село Говедарци се намира в едноименната котловина, по поречието на река Черни Искър (ръкав на река Искър). Прекрасния релеф над селото, надморското равнище (1 268 м.), развития еко туризъм го правят предпочитана дестинация за множество туристи. Докато сте на това райско място можете да разгледате манастирът "Св. Троица" , „Аязмото”; "Св. Св. Апли. Петър и Павел"; храм "Св. Никола"; манастир "Св. Георги Победоносец"; параклис "Св. Мина"; параклис "Св. пророк Илия"; параклис "Покров Богородичен". Всяка година в селото традиционно се провеждат събори, свързани с християнските празници, като най-масови са Гергьовден - провеждащ се на манастирчето Св. Георги, Тодоров ден - правят се състезания с коне, Св. Троица - официален събор на селото. На Иванов ден всички моми и млади невести, традиционно, се къпят в буйната планинска река. В Говедарци се правят 9 курбана. Препоръчваме Ви да опитате балканска пъстърва с хрупкава коричка на скара, предлагана в местните ресторанти. Ако сте любител на планинските преходи, можете да си отделите още един ден, за да отидете до някоя от близките хижи. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другия маршрут е през местността "Овнарско". В местността Надарица има останки от древно селище датиращо от времето на Римската империя. В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници - църкви, манастир и параклиси. През зимата (сняг има средно през 160 дни от годината) много туристи се въползват от пистата в района, която е с обща дължина 1 500м., изградени са и два влека, който да обслужват туристите. Предстоящият проект „Искровете” (обхващащ Самоков, Бели Искър, Говедарци) ще развие планинския туризъм в местността и ще привлече повече туристи годишно. Последните автобуси за Самоков от с. Говедарци са в 16.00 и 18.00ч
VІ ден: на 1720м надморска височина
Маршрут: разходка до хижа Мальовица – пикник
Днешния ден ще посветим на другия известен курорт, който е на 1720м надморско равнище и на 27км от Самоков – Мальовица. Курортът е особено посещаван през зимата, когато туристите използват отличните условия за ски. Куротът разполага с три ски писти, съоръжени с два детски ски-влека и три ски-влека за възрастни, два тип паничка и един тип котва. Предимството на тукашните писти е, че те са подходящи за скиори със средни и много добри умения. Малювица е известна, както със ски пистите си, така и с най-тежките си маршрути за алпинизъм, които са преизвикателство, както за българските, така и за световните алпинисти. Тук се намират най-високите стени за катерене и най-красивите езера след Седемте рилски. Мальовишките езера, който задължително трябва да видите са Йончево, Страшно и Свинското. В района на малка Мальовица се намират двете Камилски езера, а източно от връх Мальовица – Еленските. Ако имате желание можете да посетите хижа Мальовица (50 минути пеша), която е единствената хижа в Мальовишкия дял и е отворена за посетители целогодишно. За добрите планинари препоръчваме преход до:
връх Мальовица - 3,20 ч; засл. Кобилино бранище /край Йончево езеро/ - 5,00 ч; х. Рибни езера - 9,30 ч; х. Мечит /през Овнарско/ - 4,00 ч; х. Вада - 1,30 ч; заел. Страшното езеро - 3,10 ч; Рилски манастир - 6,50 ч. Всички еко пътеки са маркирани. Преди да предприемете планински преход уведомете планинска спасителна служба за вашите намерения. Телефон за връзка: 0887/585 573
Подсигорете се с топли дрехи, подходящо оборудване, компас, карта, вода, храна.
VІІ ден: плаване по вода върху три села (Шишманово, Горни пасарел и Калково)
Маршрут: отпътуване за яз. „Искър” – разходка с водно колело - риболов – обяд - конна база – разглеждане на яхтено пристанище – приключения с ATV
Последният ден от нашия тур ще е посветен на най-големия изкуствн водоем в България – яз. Искър. Той се намира на 20мин от Самоков, от дясната страна на главния път за град София. Избрахме тази дестинация, защото това е любимо място за отдих, водни спортове и излет с палатки. Близо до язовира, по пътя от Самоков за София се намира Щъркелово гнездо, където ежедневно можете да видите десетки рибари, които опитват късмета си. Освен да отидете на риболов, можете да се повозите на водно колело, да пробвате някои рибен специалитет от прясно уловена риба или просто да пояздите. Ако обичате адреналина и предизивкателствата, ви препоръчваме да се качите на ATV-та и да се разходите из местността. Трасетата са пригодени за опитни и не чак толквоа добри шофьори. Ако сте любители на лова, екипът на е-Samokov Ви предлага ловният резерват “ Искър”, който се намира отново до язвир „Искър”, но по пътя Самоков – Ихтиман. Тук е позволен ловът на елени, сърни и глигани.
Информация: е-Samokov
Карти и снимки: е-Samokov и Internet
